За легитимността на Новия Президент и Народно събрание

В чл. 206 ал. 1 от Изборния Кодекс в сила от 01/05/2021 се въвежда задължително машинно гласуване в избирателните секции. Няма да изброяваме партиите, с чийто глас се изменя въпросния член. Но какво се постига с това?

• По този начин избирателите се задължават да упражнят правото си на глас по точно определен начин опосредстван чрез машина, който заменя общодостъпния начин чрез химикал и хартия.

• За упражняването на правото на глас на избирателите ще са им необходими не само умения за четене и ползване на химикал, каквито са необходими при гласуването на хартиен носител, но и някои нови познания като минимална компютърна грамотност, търпение за изчакване на машината при разчитане на някаква си карта с чип, чиято роля на хората не им е ясна, минимални познания и умения за работа с графичен интерфейс, както и умения и работа с тъч скрийн дисплеи. Не на последно място умения за разпознаване в кои случаи има технически бъг и в кои случаи машината очаква точно определена реакция и действие от потребителя. Опитност да не се издърпа принтираната бюлетина по време на принтирането и, както и да не се дърпа грубо, така че да се повредят машините.

Много ще кажат, че в днешното компютризирано общество, тази минимална компютърна грамотност е притежание на всеки, поради което машинното гласуване не е пречка за упражняване на правото на избор пред хората, а използването му улеснява изборния процес.

В същото време чл.6 от Конституцията на Република България провъзгласява:

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Според дискусиите в нашия екип чл. 206 ал.1 е в дълбок разрез с чл.6 ал.2 от Конституцията, тъй като се постига ограничаване на правото за упражняване на глас въз основа на образование на конкретния гласоподавател. В случая не става дума за образование като степен, звание или завършено образователно ниво, а като наличие на компютърна грамотност и познаване на заложените технологии в машинното гласуване.

Ето и някои факти относно образованието и използваните технологии в тази насока:

-масовото навлизане на компютрите в световен план, а и в България започва в края на 80-те години на миналия век.

-до тогава не е имало понятия като компютърна грамотност и компютърно обучение.

-масовите компютри през 80-те и 90-те години на миналия век не са ползвали тъч скрийн екрани, даже потребителите им не са знаели какво означава думата мишка, защото в повечето случаи не е имало графичен интерфейс, а се е работило предимно с команди.

-масовите компютри са били на разположение в компютърни зали в университетите, като само студентите в онези времена са имали достъп до тях.

-тъч скрийн технологията в онези времена е била измислена и внедрена единствено в ЦЕРН.

-тъч скрийн технологията се появява за пръв път за широка употреба през 2009 година, когато Nokia пуска на пазара първия тъч скрийн телефон.

Въпросът който си задаваме и не ни дава и грам спокойствие е дали вишист, завършил през 1988 и минал курсът по компютърно обучение тогава има необходимото образование да гласува сега машинно? Завършилите през 1988 година, са били тогава на около 25 години, а сега са на около 58 години?

Заключението ни е категорично, че завършилите през 1988 курса по компютърно обучение не биха били в състояние да гласуват машинно, ако разчитат единствено на полученото образование и квалификация тогава, тъй като са се появили много технологии включени в машинното гласуване, които не са съществували тогава.

Заснет пример на гласуване на човек с висше образование с машина е гласуването на Бойко Рашков.

Изводите, до които стигаме след като видяхме пълното видео от неговото гласуване:

• той с неговото обучение, получено от Държавата на времето не би се справил понастоящем да гласува с машина, без предварителна съзнателна подготовка

• той активно се е информирал, подготвял и обучавал за гласуването като се опитва да спазва стриктно запаметените стъпки, за да не обърка нещо. Страхът от грешка, който да опоручи вота е очевиден!

• разположението на машината не е на нивото на очите му, а и целият контакт с машината му създава неприятно усещане

• ако не му се налага да гласува, за да дава пример едва ли би гласувал, защото има някакви физически неудобства от гласуването с машина, видни по време на неговото гласуване, за което свидетелства несвойственото разположение на тялото му, излъчващо напрежение и неувереност.

Сега нека преминем към друг пример. Възрастен човек на около 74 години, който се занимава с овцевъдство цял живот и е завършил 7-ми клас. Този човек се озовава в стая, пълна с хора, които му връчват някакви карти, пращат го пред нещо, което излъчва някаква светлина и нещо е написано на него. Ако има късмет да попадне на секция, където са любезни и са се научили да обясняват може и да разбере къде трябва да се мушне така наречената карта и как. За него остава въпросът дали с мушкането на картата гласуването е приключило като въпросната извънземна технология му е прочела мислите от мозъка и е разбрала за кого е искал да гласува или той трябва да направи още нещо, за да приключи така нареченото гласуване и неприятното взаимодействие с машината.

Защо за него е неприятно взаимодействието с машината?

• Защото той се докосва за пръв път до подобна технология.

• Защото ползва телефон с бутони, в който номерата на близките му хора са програмирани на бързо избиране от неговите близки.

• Защото при опит да му се подари смарт телефон или таблет, при всяко докосване на съответното устройство всичко се променя и той се дезориентира.

• Защото при опит за ползване на новите технологии бива залят с прекомерно много информация, от която си мисли, че няма нужда и като цяло не се интересува от нея.

За да придобиете реална представа как се чувства този човек като отиде да гласува машинно, ще направим съпоставка с току-що завършил вишист от СУ Св. Климент Охридски или УНСС, на който се поверява важната мисия да пилотира държавния самолет с Румен Радев в него, при условие, че на вишиста му предоставят детайлни инструкции за пилотаж, а той никога не е влизал в самолетна кабина. Обещават му съдействие от дистанция, дори президента щял да е с него от далеч, но бедният вишист, задължен да подкара машината едва ли ще се почувства по-уверен от дистнционна помощ и запознаване с инструкциите.

Усещането за вишиста в подобна ситуация би било на безпомощност, катастрофалност, желание по-бързо да се приключи с контакта с машината и с въпросното задължение, ако изобщо приеме такова преживяване, тъй като не отговаря на основни закони и принципи в авиацията. По същия начин се чувства и 74 годишният животновъд, изправен пред машината за гласуване. Той би предпочел да не отиде да гласува, отколкото да се опитва да гласува без да разбира какво трябва да се направи чисто технически, за да се стигне до реално гласуване по начин, по който желае. До 7-ми клас Държавата го е научила да чете, да пише, но в неговите младини изобщо не е съществувала думата компютър. Житейският му път не е бил обвързан с подобен вид техника и той не е имал близки срещи с такива нововъведения.

От приложените примери стигаме до извода, че Държавата налага на своите граждани използването на технологии с цел провеждане на гласуването, без да е убедена, че всички нейни граждани имат необходимото образование да работят с въпросните технологии. Така се ограничават правата за гласуане на лицата, които нямат необходимото образование, което е в грубо противоречие с Конституцията.

Освен имагинерните примери, които представяме тук, повечето читатели ще кажат, че става дума за нереални хипотези, но изборите 2 в 1 на 14/11/2021 ни направиха свидетели на един много ярък и красноречив пример за нарушаване на човешките права чрез машинното гласуване. Една жена, която се е опитала да гласува машинно във френската гимназия в София е останала разочарована от изписаното на разписката й, при което е пожелала вотът й да не бъде зачетен, като не е искала да предостави разписката от машинния вот. Оказва се, че като граждани изглежда нямаме право на такова нещо, поради което на жената са й извикали полиция и е почнало преследване само и само да предаде въпросната бележка. В желанието си да не й бъде зачетен вота, жената е изяла бележката, вместо да я предаде на полицаите. Новината се завъртя по всички медии, като никой от журналистите не си позволи да се задълбочи в проблема и да проумее, че проблемът не е в жената, която се е объркала, а проблемът е променения изборен кодекс, който не се интересува дали тя има реално възможности правилно да упражни своя вот. За съжаление, съгласно действащия изборен кодекс гласът й е бил зачетен, въпреки положените усилия от нея това да не се случи. При гласуване с хартиена бюлетина такова нещо не се беше случвало! Всъщност този пример е и нашата мотивация да искаме разглеждане на чл.206 от изборния кодекс от Конституционния съд, както и да напишем настоящата статия.

Според нас, Конституционният съд би било добре да обяви за противоконституционно, задължителното машинно гласуване или да се допълни изборния кодекс от следващото Народно събрание, като се предвиди всеки български гражданин имащ право да гласува да премине през курс по компютърна грамотност, поет от Държавата, в чийто край да се сертифицират натрупаните технически знания, които позволяват нормално машинно гласуване от всички, като по този начин ще се гарантира, че няма ограничаване на правата на българските граждани чрез въведеното задължително машинно гласуване.

Ако Конституционният съд желае да разбере повече за размерите на това погазване на човешките права, достатъчно ще бъде да изиска справка от ГРАО за лицата, които редовно са гласували в последните 5 или 10 години, но не са гласували последните два пъти, с изцяло машинно гласуване. Със сигурност списъкът няма да се окаже малък!

Желанието ни е настоящите примери и констатации да бъдат внесени за разглеждане от Конституционния съд от следващия държавен глава, като доказателство на това, че брани Конституцията и правата на българските граждани, а не е празнословец, дискриминиращ хората и пълнещ ефирно време по телевизиите с гръмки фрази. Искаме Президент, който може да си обясни на какво се дължи ниската избирателна активност и който да се опита да обхване всички аспекти на проблема! А обяснението е толкова ясно и очевидно и в генерализиран вид е прилагане на множество дискриминации и разделения на Обществото ни!  В случая, тази година, Властта е ограничила отново основни човешки права, като правото на избор с активното участие на Парламент и Президент, използвайки ДИСКРИМИНАЦИЯ по отношение образованието! Копие от настоящата статия ще бъде изпратена и до партия, която се бори за човешките права и има поне 48 депутата, които могат да се обединят около въпроса.